Защо детето има нужда да чува „обичам те“

Много родители обичат децата си истински, но не всички им го казват. Често вярваме, че любовта се усеща чрез грижа и присъствие. Истината е, че именно думите изграждат вътрешното усещане за сигурност и стойност в детето.

Грешката, която не осъзнаваме

Даваме любов, но не я казваме

Грижим се, стараем се, присъстваме. Даваме всичко, което можем. Но често пропускаме нещо съвсем просто – да кажем „обичам те“.

По думите на д-р Владимир Стоилов, специалист по психично здраве, "човек може да не е научен да обича себе си, не защото не е бил обичан, а защото любовта не е достигнала до него по начин, който да бъде усетен".

Любовта има нужда да бъде изразявана директно и ясно – не само чрез поведение, но и чрез думи. Като родители е важно да развием способността да казваме „обичам те“, да изразяваме това чувство и да бъдем нежни както към децата си, така и към партньора си.

Много от нас не са го чували като деца и несъзнателно повтарят същия модел. Не от липса на любов, а от липса на изразяване.

Истината е, че днес това не е толкова лесно. Но когато го осъзнаем и започнем да го прилагаме, никога не е късно.

Начинът, по който изразяваме любовта си към детето, е част от по-голямата картина на детското възпитание и има дългосрочно влияние върху неговата увереност и вътрешна стабилност.

Прекомерната грижа също може да се превърне в пречка. Според д-р Владимир Стоилов, когато грижата е в повече, тя започва да задържа развитието на детето.

В такива случаи тя не подкрепя, а ограничава – понякога дори се превръща в нещо травматично.

Грижата, която не дава пространство на детето да опита, да греши и да се справя само, спира неговото израстване.

Какво липсва на детето без тези думи

Вътрешна сигурност

Детето има нужда да знае, че е обичано – не да предполага. Изречената любов създава вътрешно усещане за безопасност.

Усещане за собствена стойност

Когато любовта не е изразена по начин, който да достигне до детето – чрез близост, игра, внимание, нежност и думи – тя не се превръща във вътрешен факт.

Когато не чува тези думи, детето започва да се пита: „Достатъчен ли съм?“ И тогава остава с усещането, че трябва да търси стойността си отвън.

Как това се проявява по-късно

Несигурност и сравнение

Когато човек не е „зареден“ с любов към себе си, започва да се сравнява и да търси начин да бъде по-добър, по-красив, по-приет.

В наши дни все повече млади хора растат с усещането, че трябва да бъдат „повече“.

Търсене на одобрение

Липсата на изразена любов често води до зависимост от чуждото мнение. Вместо вътрешна стабилност се появява нужда от външно потвърждение.

Вътрешната липса започва да се компенсира с външни усилия.

При жените това често се проявява чрез недоволство от външния вид и стремеж към промяна. При мъжете – чрез постоянно доказване, натиск да бъдат силни и стремеж към постижения.

Общото е едно – колкото повече вдигаш летвата, толкова по-недоволен оставаш.

Когато това стигне до външния вид

Тази липса често се проявява най-силно при жените. Появява се колебание и желание да се „поправи“ нещо по външния вид.

Не защото жената не е красива, а защото не се усеща достатъчна отвътре.

Когато вътрешната стойност не е изградена, външната промяна изглежда като решение. Но истинската нужда не е от корекция, а от усещане за любов към себе си.

При мъжете тази липса се проявява по различен начин – по-рядко чрез външния вид и по-често чрез вътрешен натиск: постоянно доказване, стремеж към успех, усещане, че не са достатъчни.

Те също търсят стойност, но през постижения. И тук се появява същият модел: колкото повече правиш, толкова по-малко се чувстваш достатъчен.

Независимо дали е жена или мъж, когато човек не е научен да обича себе си, той започва да търси това усещане навън.

И колкото повече вдига летвата, толкова повече се отдалечава от вътрешното спокойствие.

Това не е развитие. Това е тихо самоизтощение.

Един личен момент

Пиша това не като теория, а като мое лично осъзнаване.

Дъщеря ми вече е на 22 години. Виждам как понякога се колебае дали да прави промени по външния си вид.

И в един момент осъзнах, че може би част от това идва и от мен. Осъзнах, че не съм казвала достатъчно често „обичам те“. И ѝ поисках прошка.

Осъзнах също, че и аз самата не съм го чувала като дете. Била съм в същия модел.

Но съм простила на моите родители – защото знам, че са дали най-доброто, на което са били способни. И съм им благодарна за живота, който са ми дали.

И точно това осъзнаване ме провокира да напиша тази статия – за да достигне до повече родители и да не повтарят моята грешка. За тези, които попадат за първи път в нашия сайт, тук можете да видите повече за мен – Елеонора.

Истината за любовта

Тя трябва да се казва, не само да се показва

Любовта не е само действие. Тя е и слово. Думите достигат там, където действията понякога не стигат – вътре в детето.

Едно просто „обичам те“ не разглезва. То изгражда.

Какво можем да променим още днес

Да кажем „обичам те“

Не чакай специален момент. Кажи го днес. Кажи го спокойно. Кажи го истински.

Дори ако не сте го казвали преди – можете да започнете днес. Детето, независимо на колко години е, има нужда да го чуе.

Любовта, изразена навреме, изгражда стабилни, уверени и спокойни хора.

Да приемем детето такова, каквото е

Детето не трябва да заслужава любовта ни. То трябва да я усеща като даденост.

Съвет към родителите

Думите, които изграждат детето отвътре

Дори да сте заети, не пропускайте да казвате на детето си, че го обичате.

Кратките, но регулярни моменти на внимание са по-ценни от редките големи жестове.

Използвайте в ежедневието си прости фрази, но стойността им остава за цял живот.

• „Обичам те.“
• „Ти си достатъчен/достатъчна.“
• „Харесвам те такъв/такава, какъвто/каквато си.“

Понякога най-важното, което можем да дадем на детето си, не е повече време, а една проста, истинска дума – „обичам те“.

➜ Споделете в коментар: Казвате ли на детето си „обичам те“ всеки ден?