Защо някои деца реагират толкова силно на несправедливостта?

Някои деца преживяват несправедливостта много по-силно от други. Дори ситуация, която за възрастния изглежда дребна, може да предизвика силен гняв, разочарование или сълзи.

Причината невинаги е инат или труден характер. Понякога зад тази реакция стои силно развито чувство за справедливост и нужда правилата да бъдат ясни, последователни и еднакви за всички.

Това може да се случи между братя и сестри, по време на игра с приятели, в училище или в съвсем обикновена ситуация от ежедневието.

Някои деца имат много ясна представа кое е честно и как трябва да се случват нещата. Когато реалността се размине с тази тяхна представа, реакцията може да бъде много по-силна, отколкото очакваме.

Затова, когато детето реагира толкова силно, си струва да се запитаме какво точно е толкова важно за него в този момент.

Когато детето казва: „Това не е честно“

Когато детето казва „Това не е честно“, зад думите му невинаги стои желание да получи своето. Често то усеща, че нещо не е както трябва – някой е получил повече, редът е бил променен или към него и към другите не е постъпено еднакво.

Защо несправедливостта боли толкова много?

Несправедливостта може да бъде трудна за детето, защото нарушава представата му за това кое е правилно и как трябва да се отнасяме един към друг. Когато нещата не се случват така, както то очаква, може да му бъде трудно да приеме случилото се.

За много възрастни думите „Това не е честно!“ звучат като поредното детско недоволство. Понякога дори ги приемаме като опит детето да получи това, което иска.

Но понякога тези думи показват нещо повече от обикновено недоволство.

Още от ранна възраст децата започват да изграждат своята представа за правилно и неправилно. Те наблюдават света около себе си, учат се от възрастните и постепенно започват да разбират, че има правила и граници, които важат не само за тях, но и за другите.

Когато това не се случи, детето често изпитва объркване. Ако вчера е трябвало да чака своя ред, защо днес някой друг не го прави? Ако едно правило важи за него, защо не важи и за останалите?

Именно тук се появява усещането за несправедливост. Детето започва да сравнява случващото се с това, което вече познава и очаква. Когато не открива логика в ситуацията, реакцията му може да бъде много по-силна, отколкото възрастните очакват.

Не всяка силна реакция е инат

Силната реакция невинаги означава, че детето е инатливо или разглезено. Понякога зад нея стои преживяване, което за него е много по-значимо, отколкото изглежда отстрани.

Наскоро бях в магазин със сина ми. Отвори се нова каса, той тръгна натам и стигна първи. В следващия момент една възрастна жена мина пред него и застана на касата.

На пръв поглед – дребна случка. Но той се ядоса истински. Не защото трябваше да чака, а защото беше стигнал пръв и очакваше той да бъде следващият.

За него случилото се просто не беше честно.

Тогава си дадох сметка колко често зад думите „Не е честно!“ стои не каприз, а реалното усещане на детето, че с него не е постъпено честно.

Какво всъщност преживява детето?

Когато детето се ядоса заради нещо, което смята за несправедливо, ние най-често виждаме реакцията. За него обаче важна е самата случка и начинът, по който я е преживяло.

Понякога зад гнева стои разочарование. Друг път детето се чувства пренебрегнато, нечуто или просто не разбира защо нещо, което досега е приемало за правилно, изведнъж се случва по друг начин.

Затова невинаги е нужно веднага да го убеждаваме, че „няма нищо“ или че ситуацията не е толкова важна. За нас тя може да е дребна, но за детето в този момент е истинска.

Понякога първата стъпка е просто да покажем, че сме разбрали:

Понякога едно такова кратко изречение е достатъчно, за да покаже на детето, че неговото преживяване е видяно и чуто.

Защо някои деца реагират по-силно от други?

Всяко дете преживява несправедливостта по различен начин. Значение имат неговият темперамент, чувствителност, възраст и начинът, по който възрастните около него реагират в подобни ситуации.

Някои деца бързо приемат случилото се и продължават напред. Други дълго мислят за него, връщат се към ситуацията и трудно успяват да я оставят зад себе си.

Има деца, които са особено чувствителни към това дали отношението към всички е еднакво и дали случващото се им изглежда честно. Те забелязват подобни ситуации по-бързо и могат да ги преживеят много по-силно.

Именно затова е важно да не бързаме да наричаме подобни реакции инат или разглезеност. Понякога зад тях стои нещо ценно – детето забелязва, когато нещо му се струва несправедливо, и има нужда да го изрази.

Защо правилата са толкова важни за децата?

Правилата помагат на детето да разбира какво се очаква от него и какво може да очаква от другите. Когато са ясни и последователни, то по-лесно се ориентира в различните ситуации и отношения.

Как редът и последователността дават сигурност

От гледната точка на възрастния някои правила изглеждат дребни и маловажни. За детето обаче те помагат да разбере какво се очаква от него, какви са границите и какво може да очаква от другите. Тази последователност му помага да се чувства по-спокойно.

Така постепенно разбира, че действията имат последствия, че усилията му имат значение и че има смисъл да спазва договореното.

Затова нарушаването на едно правило понякога предизвиква толкова силна реакция. За възрастния ситуацията може да изглежда маловажна, но за детето тя поставя под въпрос нещо, което е приело за правилно.

Какво се случва, когато възрастните нарушават собствените си правила?

Децата забелязват, когато има разлика между това, което им казваме, и начина, по който самите ние постъпваме. Понякога, без дори да осъзнаваме, ние самите създаваме това разминаване.

Това се случва и в съвсем обикновени моменти у дома. Играем настолна игра, детето губи или настоява, че е негов ред, а ние отстъпваме, променяме правилото или му позволяваме още един ход, само за да не се разстрои. Правим го с добро намерение, но така неволно показваме, че правилата могат да се променят, когато резултатът не ни харесва.

Много по-ценно е да останем до детето и в разочарованието му, без да променяме правилата вместо него. Не е нужно да бъдем съвършени родители. А когато самите ние сгрешим, едно простичко: „Да, права си, и аз не постъпих правилно“ показва, че правилата не са само за детето и че възрастният също може да признае грешката си.

Ако търсите подходящи игри за такива семейни моменти, разгледайте и нашата селекция от Любими детски настолни игри Овощна градина.

Как настолните игри учат децата на справедливост?

Настолните игри са много повече от забавление. Те дават възможност на детето да преживее на практика какво означава да има общи правила, да изчакаш другия и да приемеш резултат, който невинаги е в твоя полза.

Да изчакаш своя ред

За малкото дете това невинаги е лесно. То иска да хвърли зарчето отново, да направи следващия ход или просто да продължи веднага. Но в играта всеки има своя ред и постепенно детето се учи да изчаква другия.

Това може да започне още при най-малките. Настолната игра с влак и зарче за деца 2+ години например превръща редуването и спазването на общите правила в естествена част от самата игра.

Да приемеш победата и загубата

Понякога детето печели. Друг път губи. И точно тук идва един от най-ценните моменти – да преживее разочарованието, без възрастният да променя правилата, за да го предпази от него.

Другият може да има повече късмет, да вземе по-добро решение или просто този път играта да се развие в негова полза. Детето може да се ядоса или натъжи, но до него има възрастен, който да му помогне да приеме случилото се и след време отново да поиска да играе.

При по-големите деца настолната игра Хоп в галоп за деца 3+ години надгражда това преживяване с различни варианти на игра и възможност детето постепенно да прави свои избори.

Може би именно затова настолните игри са толкова ценни. Те не учат детето само как да печели. Дават му възможност да преживее и другата страна – да изчака, да загуби, да приеме резултата и отново да седне на масата за следващата игра.

Как да реагираме, когато детето се чувства ощетено?

Когато детето преживява несправедливост, първата ни задача не е веднага да го убедим, че преувеличава или че „няма нищо“. По-важно е първо да разберем какво означава случилото се за него.

Първо да признаем чувството, а после да обясняваме

След случката в магазина дълго мислих за реакцията на сина ми. Не защото се беше ядосал, а защото осъзнах, че двамата виждахме една и съща ситуация по различен начин.

Аз виждах възрастна жена, която се е прередила на касата. Той виждаше, че е стигнал пръв, а някой е минал пред него.

И може би точно тук понякога се разминаваме с децата си. Гледаме едно и също събитие, но го преживяваме различно.

Не е нужно веднага да поправяме реакцията на детето. Понякога е по-важно първо да покажем, че сме разбрали защо е ядосано или разочаровано:

Това не означава винаги да се съгласяваме с детето или да потвърждаваме, че то е право. Означава да признаем начина, по който е преживяло ситуацията.

След това можем да му помогнем да погледне по-широко – понякога можем да кажем, че нещо не е честно и да защитим себе си, а друг път не можем да променим случилото се и трябва да продължим напред.

Какво научава детето от срещата с несправедливостта?

Не можем да предпазим децата си от всяка несправедливост. Ще има хора, които няма да чакат реда си, ситуации, в които някой друг ще бъде предпочетен, и моменти, в които детето ще положи усилия, но няма да получи резултата, който е очаквало.

Трудният, но важен урок е, че не можем да контролираме постъпките на другите, но можем постепенно да се учим как да реагираме на тях.

Справедливостта като сила, а не като гняв

Не е нужно детето да спре да казва „Това не е честно“. По-важно е с времето да се научи какво да прави след това.

Да каже как се чувства. Да защити себе си, когато е необходимо. Да потърси помощ. Но и да разбере кога не може да промени случилото се и е време да го остави зад себе си.

Това, че някой друг е постъпил несправедливо, не означава, че и детето трябва да постъпи по същия начин. Детето може да запази чувството си за справедливост, без всяка несправедливост да се превръща в гняв, който носи дълго със себе си.

Като родители не можем да му обещаем справедлив свят. Можем обаче да бъдем до него, докато постепенно изгражда своята вътрешна опора – да различава кога да отстоява себе си, кога да приеме случилото се и кога просто да продължи напред.

А част от това порастване е и умението да чакаш – своя ред, своя момент, понякога дори резултата от собствените си усилия.

Прочетете още: „Защо днес ни е толкова трудно да чакаме?“